Съвременният ритъм на живот е неразривно свързан с технологиите. Смартфоните, таблетите и безжичните мрежи правят ежедневието изключително комфортно, осигурявайки мигновен достъп до информация. Въпреки това, заедно с удобството, техногенните полета трайно навлязоха в бита, създавайки невидимо, но постоянно фоново натоварване върху вътрешната среда.
Биологичната система представлява изключително сложна биоелектрическа мрежа. Всяка клетка, нервен импулс и сърдечен ритъм функционират благодарение на фини електрически сигнали. Намирайки се в епицентъра на изкуствени полета, излъчвани от рутери и мобилни устройства, този естествен ритъм е подложен на външна намеса.
Постоянната необходимост от адаптация към такива условия изтощава ресурсите на нервната система. Възниква парадокс: намирайки се в състояние на физически покой, биологичната система изпитва колосално вътрешно напрежение, което с времето се трансформира в хроничен спад на енергията.
