Развиващият се организъм може да бъде сравнен с непрекъснат процес на формиране на сложна биологична матрица. Ако в системата редовно постъпват първокласни елементи — качествен протеин, структурни липиди и бионалични минерали — фундаментът става неразрушим. В случай на преобладаване на празни въглехидрати и липса на базова хидратация, в защитните системи неизбежно се появяват пропуски.
Съвременните реалности добавят нови предизвикателства: високо ниво на цифров шум, интензивни учебни програми и намаляване на качеството на храната. Всичко това бързо изчерпва резервите на нервната система и намалява естествената устойчивост към външни фактори.
Адаптирането към тези натоварвания не може да разчита на еднократни мерки. Необходим е системен подход, включващ поддържане на водния баланс, редовна вътрешна хигиена и дълбоко клетъчно хранене.
