Редовните интензивни тренировки означават постоянна работа на границата на физическите възможности. Активирането на скритите резерви и многократното ускоряване на обменните процеси често маскират колосалното напрежение върху всички животоподдържащи структури на организма.
Активното движение е съпроводено с бърза загуба на жизненоважни електролити и стремително натрупване на метаболитни отпадъци. Когато естествените механизми за извеждане не се справят с увеличения обем, възниква състояние на повишено оксидативно натоварване. Това се проявява под формата на продължителна мускулна умора, загуба на концентрация и съществено забавяне на фазата на рехабилитация.
Запазването на стабилно високи показатели изисква добре обмислена стратегия. Системната хидратация, навременната неутрализация на киселините и попълването на базовите дефицити позволяват да се ускори фазата на възстановяване и тъканите да се подготвят за следващите етапи на натоварване.
