Исторически зрителната система се е формирала за оценка на перспективата и реакция на промените в естественото осветление. Днес през по-голямата част от времето фокусът е насочен към обекти, намиращи се на разстояние не повече от половин метър. Това води до колосално пренапрежение на структурите, за което не са предвидени естествени бариери.
Едно от основните съвременни натоварвания е HEV-излъчването — интензивната „синя светлина“ от екраните. То е способно да прониква дълбоко в тъканите, причинявайки преждевременно изтощаване на светлочувствителните елементи. Редовното въздействие на този спектър ускорява възрастовите промени и намалява запасите от естествени защитни пигменти.
Намаляването на рязкостта, усещането за пясък и бързата умора не винаги са необратим процес. Най-често това е пряк сигнал за дълбок дефицит на структурни елементи и влага. За поддържане на функциите е необходима не само външна корекция, но и качествено вътрешно хранене.
