Съществува разпространено мнение, че сблъсъкът с агресивни фактори осигурява на биологичната система „доживотна защита“. Придобитата устойчивост, основана на производството на специфични протеини (антитела), действително работи като система за разпознаване. Изследванията обаче показват, че този ресурс не е безграничен: концентрацията на защитни маркери с времето намалява и вътрешната среда отново става уязвима.
Основната линия на защита е вроденият или клетъчният отговор. За разлика от антителата, които „чакат“ познат агент, клетъчната защита работи изпреварващо. Т-лимфоцитите и макрофагите ежедневно патрулират вътрешната среда, неутрализирайки нетипични клетки и непознати елементи още преди да успеят да нарушат баланса.
Но за ефективната работа на този фин процес е необходимо непрекъснато снабдяване с нутриенти и регулатори. Без достатъчна хидратация, качествени мазнини и специфични прохормони, дори най-съвършената система преминава в спящ режим, пропускайки заплахите вътре в клетките.
