Съществува заблуда, че костта е статичен, нежив материал, напомнящ камък. В действителност това е динамична система, която непрекъснато се обновява през целия живот. В нея работят два типа клетки: едните разграждат остарелите участъци, а другите незабавно формират на тяхно място нови.
В моменти на пикови натоварвания или нарушения този баланс рязко се измества към синтез. Организмът трябва в най-кратки срокове да формира нова съединителна тъкан, която да скрепи уязвимите участъци. Ако през този период храненето е бедно на нутриенти, започва изземване на ресурси от други тъкани, което води до общо изтощение и забавяне на регенерацията.
Осигуряването на клетките с качествени „структурни елементи“ в бионалична форма е основната инвестиция във възвръщането на обичайната свобода на движенията и запазването на плътността на структурата.
