Вътрешната екология пряко зависи от качеството на консумираната течност. Дълго време се смяташе, че за поддържане на баланса е достатъчно да се спазва базов режим на пиене, без да се обръща внимание на физикохимичните свойства на самата вода. Въпреки това съвременните изследвания в областта на биофизиката доказаха, че чешмяната или обикновената бутилирана вода често е чужда за клетките.
За да може течността да проникне през клетъчната мембрана, да достави нутриенти и да изведе метаболитните отпадъци, вътрешните системи трябва да изразходват колосално количество енергия за промяна на нейната структура, нивото на pH и окислително-редукционния потенциал (ОРП). Този невидим ежедневен труд води до загуба на ресурси и създава усещане за умора.
Истинската или "бионаличната" вода притежава параметри, които са максимално близки до характеристиките на междуклетъчната течност. Тя се усвоява мигновено, без да изисква допълнителни енергийни разходи, и служи като идеален транспорт за поддържане на всички метаболитни процеси.
