Хидратация и микроциркулация: защо дехидратацията провокира застой

Биологичните процеси са неразривно свързани с водния баланс. В началните етапи от живота вътрешната среда се състои от почти 90% течност, но с възрастта този показател постоянно намалява. Ежедневно в процеса на дишане, терморегулация и естествено пречистване се изразходват литри влага, която трябва да бъде правилно възстановена.

Съществува заблуда, че чаят, кафето или сладките напитки могат да покрият тази нужда. Клетките обаче възприемат всякакви течности с добавки като храна. За тяхната преработка и извличане на чиста влага се изразходва огромно количество енергия, а самият процес често води до допълнително извеждане на течности.

Хроничният недостиг на биодостъпна вода отприщва каскада от компенсаторни реакции. Започва се пестене на ресурс, извличане на влага от междуклетъчното пространство и храносмилателния тракт. Това неизбежно се отразява на реологията (течливостта) на кръвта и скоростта на извеждане на метаболитните продукти.

Дискомфортът и застойните явления в долните части на организма често са следствие от гъста кръв и повишено вътрекоремно налягане поради затруднено храносмилане. Локалните средства носят само временно облекчение, тъй като не отстраняват първопричината – нарушената микроциркулация и липсата на влага в тъканите.

За да се прекъсне този порочен кръг, е необходимо да се промени качеството на питейната вода. Слабоалкалната вода, обогатена с органични минерали, има по-ниско повърхностно напрежение. Тя мигновено прониква в кръвообращението, подобрявайки реологията на кръвта и облекчавайки напрежението върху съдовите стени. Едновременно с това се нормализира работата на червата, което изключва травматизирането на лигавиците и спомага за меко, редовно пречистване.